Постинг
22.05.2013 15:38 -
Сама по вълните...
Ей, Господи! Каква е тази тъга?
Какъв е този черен облак от небето надвиснал?
Каква е цената на сълзите?
Пречистващ дъжд небесен, или миг на утеха...
Защо сиротно е сърцето и безкрила е
душата на дъното утихнала?
Ей, Господи!
Каква е тази болка?
Каква е тази тягостна тъма наоколо?
Истина ли е, или за мен илюзия...
Какъв е този глад и тази жажда,
щом насъщния си дал и любовта си?
Ей, Господи! Каква е тази горест?
Каква са тези пътища безпътни, по които
стъпките към мен се губят
и времето невидимо потъва
от изгрева сияен на началото предвестник
към угасващия залез?
Ей, Господи!
Каква е тази мъка, бреговете ми самотни
със сълзи от скръб заляла?
Там искам корените ми да оцелеят,
да цъфнат с пролетния вятър,
есенен плодът им да узрее...
Ей, Господи!
Гласа ми молитвен ще чуеш ли?
Защото само Ти си този даряващ милост...
Сама съм по вълните...
Ей, сърце злочесто!
Спри да търсиш и да искаш дом!
Ти само си дом за други... и ти душа, тук си
само странник сред бели дни и тъмни нощи...
Ей, и вие... чувства мои, на любов и нежност!
Няма ли да се смирите, приютени
в светлото на чужди брегове,
преди тъмното завинаги да се разтеле...
автор: mariniki
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
