А късно е назад... И е далече...


А бяха бреговете много близко...
Изглеждаха добри и обичливи.
Протягаха за ласки непоискани
ръце от обещания и изгреви...

Тогава смятах, че е още рано
да укротя живота си със котва.
След кораба с мечти и със желания
уж временно с ръце вълните порех...

В безсмислието смисъла откривах,
повярвала на крясъка на чайките,
че някъде сред островите диви
е моето измислено пристанище...

Прогледналата мъдрост отпразнува
на патерици слепия ми празник...
Неверие в душата ми тършува,
закичено с увяхнала романтика...

Умората чертите ми рисува...
И всички брегове миражно светят.
Не ми се плува... Как не ми се плува...
А късно е назад... И е далече...

автор: Дочка Василева

Стихът е разкошен!
А видеото ще разгледам при по-добър сигнал от "Близу-то"
Нубава вечер!
Б.

много ме запали по тази група, да знаеш! От вчера насам си прослушвам техни парчета... А и стиховете, които добавяш, са хубави!

Поздрави!