Постинг
21.07.2011 18:30 -
Maksim Mrvica ~ Hanas Eyes
ПОНЯКОГА ПОГЛЕЖДАМ ...
Понякога поглеждам към небето
и ме пронизва болка, че живея,
забравям всичко и ми става светло,
и съм готова с него да се слея.
Дъхът ми спира. Само светлината
прониква ме с безкрайната си щедрост.
Не се издигам, долу, на земята,
стоя си и се чувствам много ведра.
обнадеждена като при молитва,
но без да моля, без дори да искам.
Душата ми съвсем сама полита
и я докосва необятна истина.
И всеки път небето е различно,
ала не иска нищичко от мене,
макар че съм готова на колене
да падна, да зова и да обичам.
Тоня Трайкова
www.slovo.bg/showwork.php3
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
