"Едно чувство и една песен завинаги..."





 

Моята стая

Аз имам
малка прашна стая
изпълнена със спомени
натрупани,олющени,поломени
от времето листа отронени.
В нея събрал съм приключенските книги,с пожълтели корици.
Подредил съм ги чинно на овехтели полици.
Под тях е моята пушка с фунийките и споменът за игра на войници.
А там е колелото ми детско,с изтъркани гуми,с изкривени спици.
Топчета стъклени в хартиени торбички.
Блокче с рисунки,цветни боички.
И после албумче със снимки,все чернобели,
на фотохартия са времето спрели.
А ето кутия с писмата на стари любови.
Кутия с лекарства и други отрови.
Накрая часовник китайски със спряла батерия.
Това съм аз,дух и материя.
И когато вятърът задуха
или дойде тишина безкрайно глуха
а душата стане празна куха,
аз имам малка прашна стая,
заровена дълбоко в мен.
Та винаги когато пожелая
да мога да намеря
покоя в нея спотаен.

Страхотно е! От къде го изрови?
....Да, от малката прашна стая...

Б.