Постинг
01.12.2010 16:11 -
Enigma - The Voices Of The Dark
Кръг
Белият кръг на времето
отново плени душата ми -
семе в задрямала пръст.
И не мога да надвия тъгата.
В един обрулен спомен,
на кръстопът,
отпратих края на лятото.
С него се губят
в лабиринтен пейзаж
посоки, мечти, подслони...
Слушам ритъма на тишината -
помежду ни животът се рони.
И нямаш вина,
и нямам вина
за тези пространства бели,
за тази прозрачна, студена стена,
която сега ни разделя.
*
Пропътувах
в себе си очакването,
освободена от излишни предели,
до стаята на любовта, изтъняла
от бялото дишане на постелите.
Но кой ли
този път ще ме чака
на границата между зов и раздяла?
Съществува някъде някой -
докосвам му лицето
в огледaлото.
*
Есен е, есен...Тъгата дими,
измамно горят хоризонти,
горят глъбините на моите дни
под бреговете самотни.
Променя се времето и синевата,
и спомените се променят.
Като златен дъжд се ронят листата
в горите на моите поеми...
Търси ме навред, аз нямам адрес,
аз просто съм смисъл, навсякъде.
Всички пътища водят към залеза
И отвъд залеза...Чакам те.
*
Въздушен плач е моята поезия
и живот след живот
във вселенския миг
в нови метафори се прераждат
тъжните атоми на тялото ми
и отново се сливат
в паметта на душата
вода и въздух -
копнеж и нирвана
може би в укротените морски вълни
или в стихийният стълб над океана
Самотно преливане
в невзаимни поеми
попивани в пясъка на вековете...
за миг се търсят
и намират ръцете ни
допирът им -
ръкавица от пепел...
*
Вали.
Спокойно и дълго,
като след молитва за дъжд.
Зелените руни на водораслите,
чупливите съзвездия на мидите
търсят брега.
Под хоризонта се плъзга
викът на рибите.
luciasotirova
luciasotirova.hit.bg/index2.html
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
